Паелята се е превърнала в световноизвестно ястие и набира все по-голяма популярност и у нас. Никой не може да устои на добре приготвената паеля. Нейна родина е Валенсия (в Испания), а самата дума (paella) означава „тиган“. Испанците обаче толкова харесали ястието, че предпочели в течение на времето да оставят тази дума за него, а пък за тиган си харесали друга – paellera. Не смеем да ги попитаме защо! ;)))
1. Има Световен ден на паелята
Сред съществените любопитни факти е и този, че ястието има свой собствен празник. 20 септември е Световният ден на паелята. И както казват онези, които стоят зад този ден, годишно има около осем милиона търсения в интернет на термина. Това дори не е всичко! Паелята се издига до позицията на четвъртото най-важно ястие на планетата и е на първо място сред най-търсените испански блюда в интернет.
2. … кой каза, че чоризото е основна съставка?
Според различни източници, фокусирани върху изучаването на оригиналната рецепта, при появата си паелята е съдържала неочаквана съставка: плъх. Географското разположение на Валенсия предлага отлични условия за много видове гризачи. От сега нататък, когато ви кажат, че оризът, който сте поръчали, съдържа пиле, може да се отнесете с доста подозрение. Простете ни за това!. ;))) Да Ви е вкусно!
3. Ех този тиган…
Въпреки универсалността на ястието, повечето хора, когато говорят за съда, в който се приготвя паелята, говорят за „паелера“. Проблемът е, че така се нарича и майсторът (готвач) на паели. Напомняме, че „паеля“ изначално е „тиган“. Объркването приключва с философското решение на Кралската академия за испанския език, която официално прие думата да обозначава и двете неща.
Този тип готварски съд има значителни размери по отношение на диаметъра, но при всички случаи с много малка дълбочина.
4. Да, паелята идва от Валенсия, но…
Откъде идва името ѝ? Има различни теории, които потвърждават произхода от френски, каталонски, латински… като най-вероятно е от последния. Това, с което изглежда всички са съгласни, е, че името е пряко свързано с готварския съд.
Ястието откриваме през XV-XVI век в селските райони. Въпреки че оризът пристига много по-рано благодарение на арабите.
5. Паелята за Гинес
Имаме предвид книгата, а не бирата! Друго любопитно за паелята е, че най-голямата ѝ версия в света през миналия век е дело, разбира се, на валенсианец: Антонио Галбис. Приготвена е през март 1992 г. с диаметър 20 метра. Да, метра! 100 000 души похапнаха от нея. Но почакайте… През 2001 г. той чупи рекорда си с паеля, съдържаща 6000 килограма ориз, като този път диаметърът е 21,5 метра. Кой ли е измил съдовете после…
6. Да хапнем по автентичен начин
Не е от най-удобните начини, но традиционно паелята се яде директно от съда с дървена лъжица. Това се случва и с други автентични ястия като мигас (приготя се с трохи хляб и разнообразни съставки), при които много хора ядат едновременно от един съд. При паелята се появява връзка с празнично настроение. То символизира радостта от храненето и споделянето с другите, защото рядко ще се случи да ядете паеля съвсем сами.
7. „Емоционираната“ паеля
Като безспорен символ на своето разпространение, паелята има свои собствен емотикон. Имаше някои спорове със съставките, които бяха отразени, но в крайна сметка нещата се получиха добре. Вече е редом до емотиконите за други ястия като суши, пица, такос, бурито и хамбургери. Съществува легенда, че компанията Apple се е опитала да направи свой собствен Paella Emoji. Но когато валенсианци, живеещи в Калифорния, видели, че са сложени грах и морски дарове, по доста убедителен и не особено любезен начин показали на мениджърите, че това не е добра идея.
8. Паелята не е паеля, ако водата не е от Валенсия
В нашата поредица от любопитства за паелята е важно да споменем друга основна съставка: водата от Валенсия, защото нейната твърдост й придава различен вкус. Е, и да, и не. Въпреки че всички винаги се хвалим териториално в някакъв момент от живота си по почти инстинктивен начин, фактът, че водата от Валенсия е от съществено значение за истинската паеля, има повече общо с готвенето, отколкото с всичко друго. За ориза е от изключително значение да не бъде суров или пресготвен, а прецизното му приготвяне зависи и от качеството на водата, и от надморската височина (необходимото време е значително по-малко в близост до морето).
9. Ред трябва да има
Има няколко критични стъпки, когато добавяте съставките в тигана за паелята. Сотирането е любов. Никога не го забравяйте! Първо запържваме месата. След това задушете добре зеленчуците. Следват водата и подправките, за да се смесят добре и правилно вкусовете. И накрая, но не по-важност, перфектният ориз.
10. От огнището на дърва до газовия или индукционен плот
Не е нужно да имате двор с размерите на футболно игрище, за да се включите в приготвянето на добра паеля. Така е – това е автентично ястие, но пък ние самите не живеем чак толкова автентично. Необходими са ви само подходящ готварски съд, много ентусиазъм и малко тренировки. Защото с добрата паеля ще ви запомнят завинаги. С лошата също! ;))))